Иде цунами Слушайте! – може би спите сладко в леглото- А в другия призрачен край се люлее земята. Каква тишина допълзяла след нощния грохот, вече осъмва- страшен декор в светлина. Няма ги стъпките по цял един континент, само корени жадни, забити сухи в небето. Там зеят дълбоки търбуси на огнени бездни невярващи, горе без дом кръжат самолети.. Разчупи се стон от погубена Божа душа- Адска вълна, предвестител на диво бучене…. И тръгва да носи тъмния дъх над света, каквото успее, при себе си долу да вземе. Отворете вратите, да влязат водите сега, станете пак чайки- летете с крясък последен.. Иде цунами.
Из “Морски пеперуди”